Стълба с криле | Валентин Дончевски | 2000

Къси нощи | Симеон Илиев | 1982

Слънчеви петна | Иван Маринов, Христо Данов | 1981

Окървавени мечти | Аргирис Митропулос | 1961

Нелегалният в автобуса | Петър Славински | 1965

Преди да възкръснеш | Кирил Кадийски | 1990

СЮРРР | Светослав Митев | 1995

Стихотворения | Атанас Манчев | 1979

Орехчето с розово краче | Димитър Стефанов | 1981

Агонио сладка | Константин Павлов | 1991

И всичко пак ще се повтаря | Димитър Методиев | 1975

Песен за глухи | Генчо Узунов | 1979

Самоубийствено живеем | Андрей Германов | 1979

Горчива билка | Станка Пенчева | 1966

Молитва за човечност | Ралица Монева | 1993

Прошка | Таня Рупел-Тера | 1996

Дъбово усое | Ламар | 1973

Нестинарски стъпки | Чавдар Тепешанов | 1985

Дяволски трели | Георги Свежин | 1961

Математически фолклор | Иван Ганчев, Кирил Чимев, Йордан Стоянов | 1983

Огън и жупел | Крум Вълков | 1957

За едни – има. За други – няма | Васил Сотиров | 1990

Дoбър ден, господин учителю! | Георги Мишев | 1987

Пестете ни времето | Чудомир | 1969

Чернобил | Венко Марковски | 1987

Пъстро ято | Веселин Ханчев | 1963

Мостове | Дончо Цонев | 1979

Байловски смешинки | Никола Кайджиев | 1986

Критика на поезията | Бойко Ламбовски | 1995

Епиграми | Стоян Михайлов | 1969

Спомен от едно неочаквано пътуване | Яко Молохов | 1989

Матриархат | Георги Мишев | 1978

Лирика | Трендафил Акациeв | 1993

От нищо - нещо | Асен Разцветников

Карикатурен алманах Стършел | Колектив | 1971

Как мишокът стана котарак | Максим Асенов | 1976

Женски очи | Захарина Лалова | 1994

Космична любов | Сали Ибрахим | 1993

Не остарявай, любов | Недялко Йорданов | 1991

Котката | Здравка Петкова | 1995

Самотна луна на небето | Георги Величков | 1972

Странен факт | Тодор Данаилов | 1970

Между | Блага Димитрова | 1990

Силуети от “Малката правда” | Иван Балабанов | 1978

Галактическа Балада | Емил Манов | 1971

Приключенията на котарака Мър-Мър | Константин Константинов | 1945

Горещо пладне | Йордан Радичков | 1965

Епиграми | Давид Овадия | 1961

Списание лъчи, година втора, книжка шеста | 1948

Целувка с клюн | Орлин Орлинов | 1968

Ръкописи | Иван Кулеков | 1989

Далечини | Димо Арабаджиев | 1964

Перигеи или най-голямото приближаване до земята | Стефан Цанев | 1967

Тринайсети в дузината | Георги Костов | 1978

Дяволска територия | Радой Ралин | 1985

Гимнастика, метоическо помагало | Виолета Бачева, Наталия Стойкова | 1982

Карикатури | Борислав Георгиев | 1991

Горчиви хапчета | Георги Тихолов | 1968

Котенцата на училище

Просто да не повярваш | Мирон Иванов | 1962

Анекдоти за музиката | Стефан Александров, Иван Милков | 1984

Тодор Динов | Карикатури • Рисунки | 1965

Усмихни се, усмихни се! | Васил Цонев | 1962

Meд от оса | Крум Вълков, Карандаш | 1967

Ум патки пасе | Доньо Донев, Виктор Самуилов, Димитър Бежански | 1994

101 карикатури за из път | Владимир Маринов

Иглотерапия | Никман | 1981

Обличай се красиво в дъжда | Васил Цонев | 1981

Пред олтара на слънцето | Дамян Дамянов | 1963

Невчесани мисли | Станислав Лец | 1968

Деца на слънчева земя | Михайл Лъкатник | 1970

Асен Грозев Карикатури | Асен Грозев, Владимир Свинтила | 1964

Рекорди... Любов... Завист | Любен Попов | 1966

Характери хорски | Радой Ралин, Борис Димовски | 1980

Пак | Димитър Стойчев, Борис Димовски | 1983

Саморасляци | Радой Ралин, Борис Димовски | 1989

Момчил Юнак | Николай Хайтов, Христо Нейков | 1976

Герчо с тамбурата | Стоян Дринов, Мана Парпулова | 1976

Кой какъв в и защо такъв е | Борислав Стоев | 1978

Най-злтното злато | Петя Караколева, Петър Станимиров | 1986

Рецепта за пакости | Магда Карабелова, Панайот Голев | 1978

Дечко Палечко и петлето Клечко | Стефан Мокрев, Венелин Вълканов | 1976

Пясъчко, Вълшебникът ви очаква | Миле Марковски, Алекси Начев | 1983

101 карикатури за из път | Владимир Маринов

Анекдоти за музиката | Стефан Александров, Иван Милков | 1984

Асен Грозев Карикатури | Асен Грозев, Владимир Свинтила | 1964

Галактическа Балада | Емил Манов | 1971

Герчо с тамбурата | Стоян Дринов, Мана Парпулова | 1976

Гимнастика, метоическо помагало | Виолета Бачева, Наталия Стойкова | 1982

Горещо пладне | Йордан Радичков | 1965

Горчиви хапчета | Георги Тихолов | 1968

Деца на слънчева земя | Михайл Лъкатник | 1970

Дечко Палечко и петлето Клечко | Стефан Мокрев, Венелин Вълканов | 1976

Дяволска територия | Радой Ралин | 1985

Епиграми | Давид Овадия | 1961

Женски очи | Захарина Лалова | 1994

Иглотерапия | Никман | 1981

Как мишокът стана котарак | Максим Асенов | 1976

Карикатурен алманах Стършел | Колектив | 1971

Карикатури | Борислав Георгиев | 1991

Кой какъв в и защо такъв е | Борислав Стоев | 1978

Космична любов | Сали Ибрахим | 1993

Котенцата на училище

Котката | Здравка Петкова | 1995

Не остарявай, любов | Недялко Йорданов | 1991

Meд от оса | Крум Вълков, Карандаш | 1967

Между | Блага Димитрова | 1990

Момчил Юнак | Николай Хайтов, Христо Нейков | 1976

Най-злтното злато | Петя Караколева, Петър Станимиров | 1986

Невчесани мисли | Станислав Лец | 1968

Обличай се красиво в дъжда | Васил Цонев | 1981

Пак | Димитър Стойчев, Борис Димовски | 1983

Перигеи или най-голямото приближаване до земята | Стефан Цанев | 1967

Пред олтара на слънцето | Дамян Дамянов | 1963

Приключенията на котарака Мър-Мър | Константин Константинов | 1945

Просто да не повярваш | Мирон Иванов | 1962

Пясъчко, Вълшебникът ви очаква | Миле Марковски, Алекси Начев | 1983

Рекорди... Любов... Завист | Любен Попов | 1966

Рецепта за пакости | Магда Карабелова, Панайот Голев | 1978

Саморасляци | Радой Ралин, Борис Димовски | 1989

Самотна луна на небето | Георги Величков | 1972

Силуети от “Малката правда” | Иван Балабанов | 1978

Списание лъчи, година втора, книжка шеста | 1948

Странен факт | Тодор Данаилов | 1970

Тодор Динов | Карикатури • Рисунки | 1965

Ум патки пасе | Доньо Донев, Виктор Самуилов, Димитър Бежански | 1994

Усмихни се, усмихни се! | Васил Цонев | 1962

Целувка с клюн | Орлин Орлинов | 1968

Характери хорски | Радой Ралин, Борис Димовски | 1980

Пред олтара на слънцето | Дамян Дамянов | 1963

Невчесани мисли | Станислав Лец | 1968

Просто да не повярваш | Мирон Иванов | 1962

Карикатури | Борислав Георгиев | 1991

Горчиви хапчета | Георги Тихолов | 1968

Карикатурен алманах Стършел | Колектив | 1971

Как мишокът стана котарак | Максим Асенов | 1976

Саморасляци | Радой Ралин, Борис Димовски | 1989

Характери хорски | Радой Ралин, Борис Димовски | 1980

Обличай се красиво в дъжда | Васил Цонев | 1981

Иглотерапия | Никман | 1981

Анекдоти за музиката | Стефан Александров, Иван Милков | 1984

Тодор Динов | Карикатури • Рисунки | 1965

Ум патки пасе | Доньо Донев, Виктор Самуилов, Димитър Бежански | 1994

101 карикатури за из път | Владимир Маринов

Асен Грозев Карикатури | Асен Грозев, Владимир Свинтила | 1964

Meд от оса | Крум Вълков, Карандаш | 1967

Котенцата на училище

Момчил Юнак | Николай Хайтов, Христо Нейков | 1976

Герчо с тамбурата | Стоян Дринов, Мана Парпулова | 1976

Кой какъв в и защо такъв е | Борислав Стоев | 1978

Най-злтното злато | Петя Караколева, Петър Станимиров | 1986

Рецепта за пакости | Магда Карабелова, Панайот Голев | 1978

Дечко Палечко и петлето Клечко | Стефан Мокрев, Венелин Вълканов | 1976

Деца на слънчева земя | Михайл Лъкатник | 1970

Пясъчко, Вълшебникът ви очаква | Миле Марковски, Алекси Начев | 1983

Корени - Димо Арабаджиевв, 1964Тъй често нас не ни боли
за нищо и със безразличие
живеем все едно дали
ни мразят или пък обичат.Ала, почувствали смъртта,
друг смисъл всичко придобива.
Премисля земните неща
човек, когато си отива.И домиляват изведнъж
случайно срещнати познати,
безшумно падащият дъжд,
пръстта, тревичките, цветята...Човек от първия си ден
върви нагоре, все нагоре,
но пак в земята, повален,
намира сетната опора.Както отсечено дърво
към корена се свлича цяло,
така и той за нов живот
там дири може би начало.–

ΙΙΙ - Венко Марковски, 1987Бедствие разби и моя дом.
Мъката и мен сплоти.
Бедствието бе подмолен взло
В наште мисли и мечти.Бедствие с беда ни сполетя.
Пролетта покри печал.
Иней кине пролетни цветя.
От цветята ний сме дял.Земьо, моя майчице - тъга,
в мен отеква вопъл твой.
В мъх настръхва моята снага.
В млък замлъква мой покой.Твоята неволя стене в мен,
моята тревога в теб.
Спира диря неразмирен ден.
Без вода умира хлеб.Атомният бог е Всичкояд.
Взрив е с плам и дим обвит.
В пролет мине бурен листопад с
ъс запален скреж сърдит.Огнени ята летят безспир,
към гнездата търсят лет.
Всичко е полуда и немир.
Диря дири мирен свет.Чучулиги падат на земя.
Плачат сови в час зловещ.
На душа е паднала тъма,
в поглед - догоряла свещ.Мародери на човешки род –
мъртъвци обират в мрака гърд.
Онемел от ужас цял народ.
Скрита скита ненасита Смърт.Тая вечер чер е небосвод.

Грижовърт - Надежда Захариева, 1987Спохожда ме, уви, нерядко
и мен коварно мисълта,
че земният живот е кратък,
че нейде близо е смъртта...
Безсмислието мълчаливо
нахлува в моята душа.
Но в миг ме стряскат: «Ти си жива!»
куп недовършени неща.
Прането в банята мърмори:
«Не съм опрано! Накъде!»
Часовникът ръмжи: «По-скоро!
Днес няма ли да се яде!»
Крещи забравената плетка.
И с някакъв омачкан лист
Ми иска заядливо сметка
един започнат ръкопис.
Три детски личица изгряват
над тая врява и мълчат.
И в погледа ми гузно плава
една сълза и търси път.
И хуквам аз да си досвърша
несвършения куп неща.
Нетекнала сълзата бърша
и готвя, чистя, и плета.
Животът алчно ме поема
в жестокия си грижовърт.
За стихове - къде ти време!
Но... де ти време и за смърт!

Писмо от Москва - Георги Свежин, 1961На тебе пиша
първото писмо
под туй небе
Далечно и голямо.
Не съм сирак,
сърцето ми не е самò,
докато ти
си жива още, мамо.Докато знам,
че твоята душа
трепти за мен
с една любов безмерна,
когато се погубвам
и греша,
когато някой
името ми черни..Но аз съм тук
като у нас, при свои.
Езикът на сърцето
е един.
Защо не си при мен,
рождена моя,
да видиш как се радва
твоят син!

Πесничка за градските врабчета - Орлин Орлинов, 1969
Врабчета сиви, столични гавроши,
вий с нас делите градските неволи
и зъзнете осаждени и рошави
В клонаците на кестените голи.Човеците и ВЕЦ, и ТЕЦ си имат,
канарчетата - клетки елегантни,
а вие в тази мразовита зима
разхождате се като хулигани.Асфалтите са чисти и пометени.
Метачите издухват тротоарите.
Гальотите ги няма. И конете им.
А нищо не изхвърлят автокарите.Поетите по стародавно правило
възпяват щъркелите... Благородство!
Макар че ни едно от вас не е оставило
градът ни зарад мраз и неудобства!Каква несправедливост!
Вие зъзнете и тупате геройски от липите,
и даже сили имате, премръзнали,
да чикчирикате, за да ни веселите.Но ний сме глухи. И едва напролет
поглеждаме към сгретите простори,
където щъркелите идат с бавен полет
като международни гастрольори.

Поезия - Дамян Дамянов, 1985Не знам защо, но, знайте, ми се струва,
Че в стихове щом вземе да говори,
Човекът, ще — не ще, се попреструва.
Различен от останалите хора.
Май мерената реч го притеснява.
Гласа му прави някак неестествен,
Гръмлив и преднамерено подправен.
Превръща го от земен глас в божествен.
Дали е тъй, не е ли тъй, обаче
Боя се, че преструвката във туй е:
Преди да се засмей или заплаче,
Той смята колко хора ще го чуят.
А истината е далеч по-проста:
Неотличим от никого и в нищо,
Поетът — нито дявол, ни пък господ —
Е длъжен, както мисли, тъй да пише.
Когато му се смее, да се смее.
Когато му се плаче, да си плаче.
Но всичкото, което преживее,
Да си го каже простичко, така че
Щом друг го прочете, и той да зърне
Там себе си — разплакан и усмихнат.
Така стихът му в свят ще се превърне,
А целият свят — само в два-три стиха

Там, където - Недялко Йорданов, 1991Там земята се разплаква, а небето се обърква
в необмисленото дворче на една случайна църква.Седем думи, пет целувки, след което се оказва
в единайсет и петнайсет, че градът ни забелязва.Там, където сме виновни. Там е тихо, там е вкусно
от разсънените дрехи и учуденото чувство.Там, където сме красиви, силни, неупотребени,
с нокти на сиамски котки и тела на манекени.Там сме още неумели, дишането е неточно
и тревата е внезапна, а дървото е нарочно.Там, където сме неясни, никакви, безотговорни,
и оградите са арфи, а олуците – валдхорни.Ъгълът е благосклонен, улицата е конфликтна
там, където ме намрази, там, където ме обикна.Там, където синя, синя, синя вечерта се спуща
и си тръгва бяла, бяла, бяла с твоите обуща,без надеждата за утре, без тревогата от вчера,
само с радостта от днеска – прясно цвете на ревера.Там, където... Там, където всичко беше във зародиш.
Там, където – подозирам – много тайно още ходиш.Там, където моят двойник може би ще се обади.
Там. където бяхме млади... Там, където бяхме млади.–

Истина и сън - Чавдар Тепешанов, 1985Усещам как отвсякъде пълзи
лилавосив и мътноснежен здрач.А ние с теб вървим, ръка в ръка,
из тайнствените наши световеи гледаме се дълго през сълзи,
но не сълзи — родили се от плач,а в блясъци от спомен за река,
разляла се над свойте брегове.И уж си като мен — от кръв и плът,
а нещо ми подсказва, че не си.И уж си като мен — от този свят,
а сякаш си дошла от древността,звезда да бъдеш в стръмния ми път,
и приказка, която да спаси